СЕДМИ НАЦИОНАЛЕН КОНГРЕС ПО ПСИХОЛОГИЯ – 31.10-02.11.2014

СБОРНИК НАУЧНИ ДОКЛАДИ
ОТ VII-я НАЦИОНАЛЕН КОНГРЕС ПО ПСИХОЛОГИЯ
СОФИЯ, 31.X.-2.XI.2014 г.
Съставители:
Джонев,С., Димитров,П., Матеева, Н.
Рецензенти:
Алексиева,Е., Атанасова-Трифонова, М., Божинова,Р., Василева, Л., Гайдаров,К.,
Георгиева,Р., Джонев,С., Зографова, Й., Калчев,П., Карабельова, С., Илиева,С.,
Матанова,В., Матеев,С., Недин, С., Петкова, П., Станчев, Д., Таир, Е., Христова, А.,
Янкулова,Й., Янчева,Т.
Издател:
Продуцентски център ЛМ ЕООД
София, 2014
ISBN: 978-954-91472-9-2
Дружество на психолозите в България
1505 София, ул.Черковна 52, ап.2
02/843 5854; 0888 42 9730
office@psychology-bg.org
www.psychology-bg.org
СЕДМИ НАЦИОНАЛЕН КОНГРЕС ПО ПСИХОЛОГИЯ – 31.10-02.11.2014
Стр. 1132
МУЗИКОТЕРАПИЯ ПРИ ПРАВОНАРУШИТЕЛИ
СЪС ЗАВИСИМОСТ КЪМ НАРКОТИЦИ
доц. д-р Павлина Петкова Петкова, клиничен психолог, психотерапевт,
ВСУ „Черноризец Храбър”
Дияна Георгиева Видева, психолог, когнитивно-поведенчески консултант,
Асоциация „Деметра”
MUSIC THERAPY THE TREATMENT OF DRUG ADDICTS OFFENDERS
Pavlina Petkova Petkova, clinical psychology, psychotherapy,
VSU “Cernorizec Hrabar”
Diyana Georgieva Videva, cognitive-behavior canceling, Association “Demetra”

Резюме: Проведено бе изследване в експериментална и контролна групи правонарушители със зависимости с MMPI -2, тест за профил на настроените и тест за себеефективност по методика на „Maria Fanelli”, в рамките на проект SPRING. В сесиите на музикотерапия в експерименталната група бяха слушани музикални произведения на медитативна музика, класическа музика, съвременна лирична музика, американска, испанска и българска народна музика. Провеждаха се обсъждания за лечебното въздействие на музиката. Участниците оцветяваха мандали, докато слушаха музика. Музикотерапията проведена с експерименталната група в условията на затвора постигна много добри резултати. Във всяка отделна сесия се подобряваше груповата динамика. В последните сесии групата постигна много добра кохезия, участниците се подкрепяха и не си пречеха в изпълнението на индивидуалните задачи. Постепенно те се заслушваха в музиката, започнаха да се стараят да разпознават вида музика, ритъма и мелодията, да отчетат въздействието, което получават. Значително подобриха и комуникацията помежду си, станаха по-толерантни, подкрепящи и ограничиха негативните афективни реакции.

Abstract: A study was performed research in experimental and control groups offenders with drug abuse with MMPI -2, Profil of Mood States, General Self-Efficacy Scale, methodology of „Maria Fanelli“, within the project SPRING. In music therapy sessions in the experimental group the music listened was meditation music, classic music, lyrical music, American, Spanish and Bulgarian folk music. Discussion is being held for the curing power of music. Participants painted mandalas while listening to music. Music therapy charrsid7734055 conducted with the experimental group in conditions of imprisonment achieved very good results. Each session improved the group dynamics. In the last session, the group achieved a very good cohesion; participants supported each other and did not interfere in the performance of the individual tasks. Gradually, they started listening to the music, began to try to identify the type of the music, rhythm and melody, to account music influence. Significantly was improved the communication between them. The participants became more tolerant, supportive and limited the negative affective reactions.

Съобщението е част от обобщения доклад на проведено изследване с музикотерапия при лишение от свобода, в затвора в гр. Бургас „Prevention of and fight against crime: a new initiative to identify best practices in the alternative measure & treatment programs and to organize a European prevention campaign for youth”, в рамките на проект SPRING-2014.

Цел на изследването
Целта на изследването беше да се тества пилотно терапевтична програма по музикотерапия с лица правонарушители със зависимости от психоактивни вещества, излежаващи присъди в Бургаски затвор, по методика заимствана от организация “Maria Fanelli”, водеща в проекта. Участниците в изследването бяха подбрани по документацията на психолозите, работещи в затвора и проведено мотивационно интервю. Сформираха се две групи: Експериментална група лица – 12 лица, със зависимости от ПАВ, правонарушители, които407 участваха в програмата по музикотерапия и Контролна група лица – 12 лица, със зависимости от ПАВ, правонарушители, които не участваха в програмата, а само в тестовите изследвания за същия период. Възрастта на всички участници беше от 22 години до 36 години, с основно и средно образование. Присъдите на участниците бяха предимно грабежи, кражби, пътно-транспортни произшествия и други форми на физическо насилие свързани с употребата на наркотици. Участниците имаха по две или повече правонарушения. Използваните от тях наркотици бяха в широк диапазон от марихуана, хероин, опиати, стимуланти, до синтетична дрога. Периодът на пребиваването им в затвора беше между 6 месеца до 6 години.

Проведени бяха първоначално 4 оценъчни и мотивационни сесии с всички 24 участници в изследването от двете групи. След това се проведоха 15 групови сесии по музикотерапия с 12-те участници от експерименталната група. На финала се проведе отново с всички участници от двете групи тестово изследване. При първоначалното оценяване се извърши със следните тестове:
• MMPI -2 – Minnesota Multiphasic 47Personality Inventory – 2, James N. Butcher,
Ph.D., John R. Graham, Ph.D., Yossef S. Ben-Porath, Ph.D., Auke Tellegen, Ph.D., W.
Grant Dahlstrom.
• Profile of Mood States (Профил на настроението), Douglas M. McNair, Maurice
Lorr e Leo F. Droppleman.

• General Self-Efficacy Scale (Тест за самооценка), Schwarzer
• f0, R., & Jerusalem, M.

Тестовете очертаха изразена личностова дисхармония при всички участници от двете групи, с изразена емоционална раздразнителност, потиснатост, тревожност, умора и ниска самооценка. В заключителните оценъчни сесии бяха проведени тестовете: Profile of Mood States (Профил на настроението). General Self-Efficacy Scale (Тест за самооценка), които очертаха позитивна промяна в профила на настроение и Аз- ефективността при участниците от експерименталната група, в която се проведе музикотерапия и тенденции за влошаване на тези показатели при участниците от контролната група, без музикотерапия.

В началните мотивационни групови сесии в експерименталната група бе проведена дискусия на тема: Същността на проекта бе да се отчетат, възможностите на музикотерапията за постигане на личностова промяна с подобряване на себевъзприемането и себепреживяването, преодоляване на тежкия дискомфорт от спирането на употребата на дрога в затвора, абстинентните симптоми, общо напрежение и безпокойство, липсата на комуникация с близки и приятели, емоционалната потиснатост от ограничението на свободата, недобрите условия на живот в затвора. Към групата се присъединиха и лица, които искаха да изпробват как ще им се отрази тази нова опитност и имаха подчертано любопитство, макар и без опитност да слушат целенасочено музика.

В контролната група останаха тези лица, които не проявиха интерес, или демонстрираха раздразнително и отхвърлящо поведение към всяка нова инициатива на дейност в затвора. Няколко човека, които първоначално заявиха нежелание, но след първата проведена сесия на музикотерапия и отзива за нея от останалите участници, проявиха интерес и се включиха в експерименталната група. В експерименталната група бяха проведени 15 групови сесии по музикотерапия със следното съадържание: Слушане на музикални произведения на медитативна музика, класическа музика, съвременна лирична музика, американска, испанска и българска народна музика. По-голяма част произведенията бяха със съвременни импровизации по типа на мелодични балади, на фона на музикални клипове с космически, футуристични или природни картини, включително с прибавени звуци от природата. Голяма част от музикалните произведения бяха на фона на професионално изготвени клипове или запис на оригинални концерти в он-лайн пространството. Участниците в групата даваха оценка на слушаната музика и много активно споделяха предпочитания от тях жанр.

Основните автори и изпълнители на музиката, която се изпълняваше в групата бяха: Енигма, Карунеш, импровизации по класическа инструментална музика, лирични балади или класическа музика от Вивалди, Менделсон, Моцарт, Бетховен, Бах, Шопен, Рахманинов в изпълнение на големи симфонични оркестри, смесени оркестри, които изпълняват музиката съчетаваща модерното с класическото и романтично направления. Във втората половина от времето за слушане имаше музикални произведения от типа българска народна музика, лирични песни или танцовални произведения – хора, ръченица, съвременни танци.

След слушане на музика в продължение на 1,5 – 2 часа се провеждаха сесии с групови дискусии върху музиката и нейното въздействие. Провеждаха се оживени беседи по утвърдените модели в музикотерапията за това как всеки усеща музиката, какви и колко интензивни емоции и фантазии предизвиква, какви мисли преминават, какви промени настъпват в психичните преживявания и оценки, когато слушат и гледат музикалните клипове. Обсъждаха се видовете въздействия върху психичния свят на всеки, според типа музикално произведение: отреагираща музика, която дава възможност психичното напрежение, гневно агресивните преживявания и импулси за агресивно действие да се отреагират и хармонизират през музиката; трансформиращо – балансираща музика, която създава възможност за психична трансформация и позитивна промяна на тревожно депресивното настроение; тъжно мелодична музика, която подпомага преживяването и хармонизирането на дълбоката мъка и безпокойство, която те приобщава на мета-ниво към страдащите, но които се подкрепят взаимно и музиката ги успокоява; тонизираща музика, която създава оптимистично и активно настроение, желание за общуване и действена активност; музика, която на мета-ниво свързва хората в групи и стимулира към постигане на общи цели; релаксираща музика, която успокоява при напрежение и стрес, която премахва неспокойствието и раздразата, която възвръща усещането за хармония, удоволствие от общуването и възприемането на движението и хармонията в жиа2ота. По време на музикотерапията въведохме елементи от психотерапевтичните техники за рисуване на спонтанни рисунки или тип емоционални импресии, метафори или оцветяване на мандали, които да са в синхрон с личните преживявания при слушане на музикалното произведени. Тези допълнения се отразиха изключително добре при 90% от участниците в групата, като те започнаха да поддържат добра концентрация на вниманието и спряха да разговарят помежду си. След десетата сесия по-голямата част от участниците в групата спокойно слушаха и рисуваха в продължение на три часа, а след това споделяха различни аспекти на позитивна психична промяна в настроението, възприемането най другите и живота, в отношението към личните проблеми.
Резултати от проведената музикотерапия.

Участниците в групата постигнаха много добра концентрация и разпределяемост на вниманието, което подобри възможностите има за общуване. Започнаха да слушат внимателно и търпеливо изказвания на участниците от групата, с които преди това са имали конфликти, дори при някои враждебно и подигравателно отношение. Част от тях започнаха да показват добри умения да подпомагат по-неспокойните към слушане в тишина и после за активно участие в дискусиите. Получихме отзив от колегите психолози, че участниците са подобрили комуникацията си извън групата. Започна обсъждане какво може да се направи в затвора за продължаване на музикотерапията след времето на проекта. В първоначалните сесии участниците рисуваха без особено желание, като в рисунките отчетливо се виждаше грубият и неточен натиск, драсканици, неспазване на граници, агресивна тематика на рисунките, ахроматични цветове при мандалите. В последните сесии рисунките и оцветяванията качествено се промениха, с преобладаване на по-топли цветове, добра хармония в подбора им, спазване на границите, добри форми и омекотен щрих. В последните сесии групата постигна много добра кохезия, участниците се подкрепяха и не си пречеха в изпълнението на индивидуалните задачи. Първоначално не можеха да концентрират вниманието си върху музиката и тя беше като фон на тяхното ш умно и неподредено поведение. Постепенно те се заслушваха в музиката, започнаха да се стараят а разпознават вида музика, ритъма и мелодията, да отчетат въздействието, което получават. Подобри се концентрацията и устойчивостта на вниманието им, при което значително се подобриха уменията за слушане и рисуване. Значително подобриха и комуникацията помежду си, станаха по-толерантни, подкрепящи и спряха негативните афективни реакции. Започнаха да участват в дискусиите за лечебния ефект на музиката, започнаха да задават въпроси и да участват в коментарите.

Отчете се промяна в коментарите им, които първоначално бяха само негативни и критични, с обвинения към околните и света за тяхната трудна ситуация, изцяло оневиняващи и минимализиращи своите провали и правонарушения в миналото. Постепенно започнаха да говорят за своята вина и провали, но да се стремят към позитивна промяна, да говорят с известна надежда към бъдещето. Музикотерапията при затворници с наркоманен проблем показа много добри и обнадеждаващи резултати, когато слушането на музика се съчетаваше с психотерапевтични рисувателни техники и сериозни дискусии за разбиране на ползата и лечебните възможности на музиката през ритъма и мелодията. Тези резултати кореспондират с опита на много автори в музикотерапия при лица с неврози, личностови разстройства, зависимости и правонарушители. От нашия опит считаме, че е препоръчително използване на програми по музикотерапия в терапевтични групи на правонарушители с личностови разстройства и зависимости.
Профил на емоционалното състояние при експерименталната група в началото и края на музикотерапията от теста „Profil of Mood States”

ЛИТЕРАТУРА:
[1] Г.-Г. Декер-Фойгт, Въведение в музыкотерапию, СПб.: Питер, 2003
[2] Любан-Плоцца Б., Побережная Г., Белов О. Музыка и психика. К., 2002
[3] Петрушин В. И. Музыкальная психотерапия. Теория и практика. М., 2000
[4] Hughes, J., Daaboul Y., Fino, J., Shaw, G. The Mozart effect on epileptiform activity.